14 jul 2008, 9:01

Гара “Търпение”

  Poesía
2.2K 0 46

Построил си я сам. Твоя гара: "ТЪРПЕНИЕ".
Ти си свикнал на нея все НЕЯ да чакаш.
Всички влакове идват, но все - закъснения,
точно толкова дълги - за два-три коняка.

На перона, премръзнал, потропваше вятърът.
Тъмнината подръпваше ципа на сака си.
По клошарски промъркваше стара китара,
на картонче приседнала някого чакаше.

 

Две изпъдени кучета дебнеха кокали.
Смачкан вестник четеше на ум тишината.
Изпочупени плочки редяха "Монополи".
Капка дъжд оглупя. И капчулна сълзата ти.

Ето чуй! Даже виж... Изгърмяват по релсите
нападателно-хищни връхлитат вагоните.
Посрещачи. Посрещнати. Всичко размесвайки.
Куфар. Сак. Три сълзи. Не забравяй кашоните!

Тихо стана, до звук. Някой тресна врата.
Може би аз съм слязла от влака бездомен.
Може би си изпил свойта чаша коняк.
А сега преглътни нетърпимия спомен.

 

2005

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина ЙОСЕВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...