Не искаш да виждам болката в сърцето ти,
но майко, ти не можеш да я скриеш от мен.
Защото дори като лед да е лицето ти,
знам, че там някъде гориш за мен.

Може би има моменти, в които трябва да мълча,
но знай, че отново след теб ще крача,
защото, скъпа моя майко, аз те обичам 
и отново, и отново край теб ще тичам.

Защото ти живот ми даде,
ти си причината, че аз сега дишам,
че аз сега с цялото си сърце пиша за тебе,
че аз сега из настоящето се скитам.

Дори сега да ми крещиш,
майко, аз съм част от тебе,
знам, че всяко казано не го мислиш,
просто желаеш най-доброто за мене.

Ти не си лед, знам!
Ти си единствената жена, която обожавам, 
дори да съм надалече някъде си там
никога не си била причината да страдам.

Ти си като моята гордост, моята душа, 
аз в тебе оная смелост виждам. 
Това е причината като теб да бъда, да мечтая, 
с цялото си сърце да мразя, и да обичам.

Ти си като герой, горящ някъде си там 
за мене, за брат ми, за татко,
но понякога си като птица, гледаща оттам,
прибрала крилете си бели за времето си кратко.

Майко, недей да страдаш...
Не искам от болка настрани да блееш,
защото ти си героичната птица, която ме кара 
винаги да се усмихвам, когато се смееш.