30 nov 2010, 11:58

Гоблен 

  Poesía » De amor
536 0 4

ГОБЛЕН

 

Не знам къде, кога и как –

ще минат може би години,

преди отново да се срещнем пак…

Дали ще бъде пролет или зима?

Но днес, обаче, всеки своя път

към своята самотност ще поеме.

И само спомени без кръв и плът

сега със себе си ще вземем.

И там – далеч един от друг –

по въздуха целувки ще си пратим.

Така  с единния си дух

напред през времето ще крачим.

Надеждата за утрешното днес

в душите ни съдба ще избродира

с най-здравия и скъп конец,

втъкан в недрата на всемира.

© Христина Радомирова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??