Тук при нас е и тихо, и топло, и светло,
птици пеят за Бога – божури цъфтят.
Недалече от нас тъй е черно небето,
сее бомби и смърт. А е същият свят.
И възкръснал е Господ нощес, а сме спали,
днес Го славим – с трапези, вино̀ на корем.
А войната изгаря свещени скрижали,
тихо шепнат войничета: — "Днес ще умрем"!
Накъде ли вървиш православни, народе?
Пълниш църквите пак. Славиш Бога, нали?
Нямат вяра слепците и дявол ги води,
а Голгота за живите Бога боли...
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados
И ме размисли...