Усмивките фалшиви и изкуствени
отдавна се превърнаха в гримаси.
До кръв са дланите протрити
от куп излишни запознанства.
Очите - кухи и безжизнени,
и дни, белязани с мълчания,
и нощи на сълзи неискрени,
на потните ни малки тайни.
Не лъжем другите, а себе си.
Задаваме си куп въпроси
и уж се влюбваме отново,
а горчилката в душите носим.
Кому е нужно лицемерие?
Животът е печално кратък.
Раздавай ласки и доверие,
раздай се жадно, без остатък!
© Нели Вангелова Todos los derechos reservados
не се давай да те разпилеят без остатък !
Искрица винаги ще пали
дори загаснали жарави !
Поздрави и прегърдки хубави са всичките ти стихове !