9 nov 2016, 18:08

Гори сълзата

435 0 2

Гори сълзата

 

 

Гори една сълза в моите зеници

и капе неусетно, тихо в прахта.

Греят в небесата далечни звездици.

Няма те! Изтрий сълзите, а не страстта.

 

Ти ела, докосни ме! Изгарям от любов!

Следи остави, белези моите гърди,

не бях сама и няма да съм в самота.

Тръгни към морето! Обичта на вреди!

 

Зная, че с нежна обич ти си пълен,

аз се рея в мечтите и влюбена те чакам,

всяка вечер очите ми горят като въглен.

Не ме осъждай на смърт! Аз те искам!

 

Притихва вече сърцето ми уморено.

кажи една дума, кажи, че си ме обичал.

В тази зима без теб е тъжно и студено,

не си се вричал мило, не си шепнал.

 

Бог ще чуе среднощната ми молитва,

на тебе радост и красота ще донесе.

Сърцето ми до разума не се допитва,

вятърът с полъх обичта ще принесе.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йонка Янкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти Младен.Радвам се, че много са дълбоки размислите ти и мога да видя и моето прозрение в поезията
  • "Сърцето ми до разума не се допитва,
    вятърът с полъх обичта ще принесе."

    Горните много точно формулирани редове, позволяват да се гледа на любовта и като на ситуационна система, колкото и непривично като мисъл да изглежда това. В тази ситуационна система разумът винаги остава на заден план за сметка на чувствата. Човек не мисли за последствията. При любовта той живее единствено в настоящето. Една любов е истинска, когато не намесва нито минало, нито бъдеще.
    Твоите интимни стихотворения, Йонка, са млки предизвикателства към мисълта. Поздрав!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...