ГРЕХЪТ ЗА ТЕБ

От сън дълбок - песента на птица ме събуди,
величествено пеейки за твоята магия,
желанието - като жрица на любов у мен възбуди,
сълзите ти кристални - до живот да пия.

За тез сълзи аз станах и по път от рози тръгнах,
вървейки ден и нощ, без дори за миг да спра,
крила от ангел хладнокръвно аз изтръгнах,
за да мога с вятъра - при теб да долетя.

И ангелът умираше в краката ми сломен,
посегна сам, душа копринена извади,
с усмивка от убийството ми разгромен,
благослови ме (!)
и сърцето му изчезна в ледените водопади.

И зная - неземен грях за тебе сторих,
убийството на ангел да извършва,
съвестта си гузна, страдайки - преборих,
сълзите твои - с ръката си аз да избърша.

Преминах сам през трудно изпитание,
душа на ангел във гърдите си да нося,
обречен съм - във вечността да търся разкаяние,
от Господ с кървави сълзи - милостта си аз да прося.

Добре - обречен да се моля нека бъда,
но поне докоснал с устни твоите очи,
изпих тях и в сърцето си ги скътах,
там да бият като две пулсиращи звезди.

Вървейки аз обратно, хванал тебе за ръка,
намерих ангела лежащ - бездиханен във смъртта.
Гърди разтворих и звездите във любов превърнах,
и както любовта за теб - така на ангела живота върнах.