31 ago 2011, 19:02

Грешница

1.6K 1 4

Коя си ти, че да съдиш каква съм?
Коя си ти, че да ме обиждаш без срам?
Нима не виждаш коя е истината!
Въобразяваш си, че живееш в храм.

Викай ми както щеш,
но кога веднъж завинаги ще разбереш,
че твоят мъж не иска теб, а мен,
защото не ти, а аз озарявам неговия ден.

Той е мъж и се нуждае от любов,
но ти не му я даваш.
Казваш, че съм грешница,
но грешиш,
аз съм истинска,
а ти чувствата си препродаваш.

Разбери едно от мен:
любовта не се на глас казва,
тя се показва,
а след това се доказва!

Ако продължаваш така, няма пак да го спечелиш, ти ще загубиш и той ще е мой.
И знай, че когато един ден всичко това умре,
да го обичам, никой няма да ме спре!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катерина Радева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много елементарен поглед към любовта, изневярата и ...греха.

    Така се говори на махленска свада – през плет.

    Съжалявам!
  • Аз не мога, да го прочета събират ми се очите...сори.
  • Абе, чете се, разбира се всичко, ядосано е момичето...
  • Ако целта е била текстът да стане почти неразбираем с този цвят и шрифт, поздравления - успели сте!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...