15 feb 2005, 21:25

Грешно

  Poesía
1.1K 0 0

Измама бил си ти, измама от която ще боли.
Стъпки нощем в съня си дочувам.
Всеки за някъде забързан,
а ти и аз седим на двата бряга,
заровили лица в ръцете си,
сякаш всеки от другия бяга.
Измислица или може би
лъжа бе за теб любовта.
Аз бях малкото дете,
което не искаше в теб да повярва,
но ти ме накара на колене
пред любовта ни да падна.
Глупаво бе това за тебе -
ръцете си в молитва да сливам.
Но глупост ли е това някого да обичаш,
а той да каже, че за него всичко е било игра.
Алена кръв от вените ще потече,
алени капки ще оцветят моето лице,
алени сълзи от пълните очи
безропотно ще потекат.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Манчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...