10 may 2009, 10:53

Гробът може да почака 

  Poesía
726 1 3

Не искам утре да умра -

сърцето ми да спре да бие.

Не искам утре да умра -

от чашата ми друг да пие.

Не искам да затворя аз очи

и да не мога да се гмурна.

Не искам погледа ми да се замъгли

и в мрачен Хадес аз да се търкулна.

Ако утре аз умра,

кой ще бъде там да ме подсеща,

ако утре аз умра,

кой ще излезе с мен на среща?

Затова не искам да умирам пак,

защото птиците за мене пърхат.

Затова не искам да умирам пак,

защото животи разни за мене се разбъркват.

Не ми помагай да умирам тук сега,

стани, въже дръпни и помогни ми.

Не ми помагай да умирам тук сега

и нито утре, нивга нейде на света.

© Таня Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Даа, може да почака. Хубав стих! Послушай Барона!
  • Синатра, това е по-добро от преходното ти публикувано стихче, но трябва още повече да поработиш върху посройката на творбата. Барона
  • Невероятно е ! Чудесен стих !! Поздрави Таня
Propuestas
: ??:??