14 jun 2005, 19:56

Хаос

  Poesía
920 0 3
Страдам обезсилена и тръпна.
Болката отвътре ме раздира.
Кървави петна блестят коварно,
безмилостно очите ми изгарят.

В хаоса на мислите изпивам
и последната възможност за живот,
душата ми продънена се слива
с празната надежда да намеря брод.

И в тази въртележка бясна
мъчителни представи ме преследват,
но никога не падам на колене.
Самота единствено ме приютява.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галя Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздравления за силния стих, Фабиана, и затова, че никога не падаш на колене! Самотата това си ти, приютила се.
  • Самотата понякога ни дава сили,за толкова много неща...ще намериш брод,зная!!
  • Приютява и ражда красиви стихове Фабиана

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...