14 jun 2005, 19:56

Хаос

  Poesía
918 0 3
Страдам обезсилена и тръпна.
Болката отвътре ме раздира.
Кървави петна блестят коварно,
безмилостно очите ми изгарят.

В хаоса на мислите изпивам
и последната възможност за живот,
душата ми продънена се слива
с празната надежда да намеря брод.

И в тази въртележка бясна
мъчителни представи ме преследват,
но никога не падам на колене.
Самота единствено ме приютява.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галя Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздравления за силния стих, Фабиана, и затова, че никога не падаш на колене! Самотата това си ти, приютила се.
  • Самотата понякога ни дава сили,за толкова много неща...ще намериш брод,зная!!
  • Приютява и ражда красиви стихове Фабиана

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...