Na-aN (Милена)
27 464
16 abr 2007, 17:15

Хареми 

  Poesía
1084 0 11
   
"Хареми"

(Жоро, пожелавам ти да бъде Твоя!)

Омагьосан.

В пелерина...

от розова плюш

затъваш,

удавен,

във нейния глас.

В Нея.

Смъртта -

кадифено

изкуствено дишане,

не е скреж по

устните на

Земята кристални.

С дробовете на мъртвите

диша пръстта.

Гласът...

той

обръща всичко

надолу с главата

във теб.

Потъваш във...

восъчна багра

на слепия цвят

на очите

на тъжно море.

Пълзящи завеси

попъплят твоето тяло

и робски

процеждат живота ти

с нежност...

шалът

целува врата й,

а ти му завиждаш...

умираш...

разкъсай

копринената му кожа!

Погреби го във рани,

плюещи върху нея

любов!

Изневяра

оглежда се

в кървави зеници.

Какъв ставаш?

Ревнуваш

от неживи материи!

Напоени с мляко

горещо

от нейното тяло,

стените памукови

целуват

горящо...

милувки изгарящи

гaрят из теб,

сякаш

хапят те

паяци

розови

и

червило

оставят -

червено

и парещо.

Спомен,

белязан

за

нощ като

Всичко.

Което мечтаеш.

Лятното слънце

на сянка

почива,

с усмивка

подава жълтурести длани,

позна ви,

прегърна

и влюби се в

тази магия.

Преливат се облаци

в еднорози лилави.

И стават отново

капки вода.

(Анимационна

пътека е

щастието

в

черно-бял свят.)

Размиват

съзнания

гласовете отвсякъде,

цапат искрящи бои.

Бон-бонено розови

четки

опръскват

Земята в сърца.

Стреличките им се острят

във плът.

Чувам я.

Песента й.

Прах звезден

издиша

от струните си,

извайвайки

Млечния път,

а

Вселената става

портретна,

завършена,

с устни, коса и очи,

чиито

мигли

попиват

приказни звуци,

танцуват в ритъма

розов.

Дансинг от щастие.

И толкова шумна красота!

На

леглото

намигат цветчета -

единствена дреха

по нейното тяло.

Храниш се,

лягаш

и

ставаш,

сънуващ

йероглифени ириси,

неразчетени

букви

в

очите й -

лунни мъниста.

Разбирам те!

Как е реална,

а всъщност

извънземно

прекрасна!

Няма палитра

с такъв цвят.

Няма талант

и

няма художник,

няма изкуство,

което

описва я.

На загуба време.

Излишна енергия.

Дори

ако

претопяваш

КРАСИВО

в едно,

с години,

то

пак

няма да

стигне

за

Нейна картина.

Метаморфоза -

безпомощна

майка,

зачева

твоята муза -

ин-витро.

Разбери,

нямаш

ръцете,

ума,

чувството,

мисълта,

думите,

които я представляват!

Напълно.

Гласът...

на тази Жена

пулсира

Света,

той е оста,

без която няма въртене.

Крещи

Планетата

с бебешки плач,

когато

Нея я няма.

А ние...

лежим

в долина черна,

безсетивни

и

каменни.

С чувства изкормени.

Хареми

от трупове -

жертви

на наш'та

Принцеса -

Любов.

© Милена Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Начупеният стих - нещо като геометрия в поезията. Иначе "Всичко хубаво, казано от когото и да е, считам и за свое" /Сенека/. Тези стихове са най-красивите думи, които съм прочел в сайта. А "изкормените чувства" ме карат да направя асоциация с един от предтечите на съвременната поезия - Шарл Бодлер и неговото стихотворение "Мьрша". И там се говореше за любов, която си беше вече отишла.
  • Една великолепна поема с много образи,багри,чувства и послания.Имаш стил и изказ,които са си твои и на никой друг.Поздравявам те.
  • "Анимационна
    пътека е
    щастието
    в
    черно-бял свят"
    В тоя стих се влюбих!!! Настръхвам...
  • Прекрасно
  • Дансинг от щастие! Скорост забавена от гласа и, долитащ в слушалката от ...хиляди километри!
  • По-скоро е портет на жена,в който един мъж открива могъществото на Любовта!
  • Това ли е любовта?Ако да, значи е красиво нещо.
  • Мерси и на теб,Ани!
  • Искрено ти благодаря!
  • Пренаситен с образи е стиха ти.
    Поздравявам те за написаното.
  • Etro Anime - Portrait...................................
    чуя я. това е всичко което мога да ти кажа.
Propuestas
: ??:??