ХРОНИКА НА ЕДНО ПРЕДУМИШЛЕНО УБИЙСТВО

Разхождах се с изкуствените си крака.
От силно слънце ослепен сияеше града.
Дълбоко спяха уморени от труда,
пулсирайки ритмично, хорските сърца.
О, да! Красива бе нощта.

Разхождах се с изкуствените си крака.
Стоейки, прекосявах слънчевата тъмнина.
И скитайки, попаднах изведнъж
на едно от тези прелестни места,
Където светлината се бори с вечната тъма.

На алеята видях човек.
Помахах му, но той не ме видя.
А беше гол и почнал да вони.
Пристъпих леко, с треперещи крака,
светът около него бе облян във светлина.

Заплаках. Помислих си - каква съдба!
А после сметнах да поседна - до него в чистата трева.
А той се вдигна, разтърси буйната коса,
протегна нежно студената ръка
и с мен се запозна.

Седни - му казах - приятелю, така,
че да разгледам смачканото ти лице на светлина.
Кажи ми - кой успя да те убие през нощта?
Кога, от колко дни лежиш така?

Погледна ме със черните си дупки,
които ме наведоха на мисълта,
че той отдавна в плен е на смъртта.
След кратичко мълчание ми каза онова,
което помня и сега:

Приятелю, човече, нима не ме позна?
Привидно само в човешко тяло се прикрих.
А, откога стоя така?
От момента, в който се родих.
Накратко - аз съм Съвестта!

И майсторски си мислех, че се скрих -
навлякъл кожа, облечен във плътта.
Но стана тъй, че някой ме позна.
И аз поех на път, като реших,
че трябва да се махна от света,
който смятах с присъствието си да променя.

Но скоро страшната мълва,
че аз съм тук сред вас сега,
се стрелна бързо из света -
тъй както хубава, добра стрела.
Така и бе подписана моята съдба: Смърт на Съвестта!

Убиха ме насред зелената трева
и тук през ден и нощ лежа.
Пред погледа на стари, млади и деца.
Кажи ми, верни друже мой -
кой би помогнал?
Къде е съвестта?
Нали я няма - та тя умря!

Кой би посмял да вдигне Съвестта?
Кой би и дал живот - да стане отново на крака?

Не! Благодаря!
Не искам пак да понеса
това, което съм сега.

Хората посегнаха ми за това,
защото не желаят да гриза ума 
и онова, което те наричат нежно - МОЯТА ДУША.

Е, сбогом! Аз отлитам.
Но някога ще молите за самота,
а нея я раздавам АЗ -
Разбирай Съвестта!                               1996