10 sept 2007, 11:54

"Хубаво ми е"

  Poesía
730 0 1

Хубаво ми е да съм сама!
Не си ми нужен вече ти!
Щастлива съм сега,
макар че вътрешно боли!

Хубаво ми е онези спомени да пазя,
от които смях се носи в тишината.
Повтарям си, че обичам, а не мразя!
И така пропадам още повече във тъмнината!

Хубаво ми е сълзите си да лея
по някой, който не заслужава!
Това аз най-добре умея
и дано потъна в мрачната забрава!

Хубаво ми е да се наранявам
толкоз силно, че болка да гори!
Да забравя аз за теб си забранявам!
Нека, нека силно ме боли!

Аз зная, че сама съм си виновна,
защото хубаво ми е да мачкам моето сърце!
Опарих се от силната любов отровна!
Дано със него тя завинаги умре!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ще излезеш от това състояние,повярвай!
    Не се самизмъчвай миличка!
    Пиши,изливай болката в стих,а после се усмихни!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....