И ангелите стават демони -
когато се пропука утринта,
забравили със себе си да вземат
прегръдка топла от нощта.
Пристъпва утро, сякаш тиха блудница –
пристъпва тихо, да ни подлуди.
Кипи градът, затворен като в лудница –
куршум – спирачки… И боли…
А демоните, махнали крилата
и стъпкали с лукавост ореол,
отново си продадоха душата,
попаднали в поредния разкол.
И ангелите се превръщат в демони –
когато се пропука утринта,
разкъсали последната си риза,
убили и последната мечта…
© Веселка Василева Todos los derechos reservados