И ще стана...
Тишината боли. Упорито нагарча
като вино пелин. И прокълнато зарче
дръзко хвърля към нас. Да изпита късмета
и нищожния шанс - любовта ни отнета
да се върне пак тук, носталгично да блесне
със протяжния звук на забравени песни.
Като огън свиреп обичта да бушува.
Все да мисля за теб. Цяла нощ да будувам.
Да пребродя деня и света да обърна.
Слаба съм, но в жена–хищник ще се превърна,
стига ти да решиш, че за мене жадуваш
и, дори да грешиш, аз ще знам – съществуваш:
искрен, истински, цял, във сърцето на Мрака
като плод неузрял, който Слънцето чака.
И ще стана за теб Слънце, вечно изгряло,
неизбродена степ и красиво Начало.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados
