И тази нощ ще мине като всяка,
и песента за теб ще отболи,
ще съмне вън, ще съмне. А дали?
Безсънните и утрото не чакат.
Свири, свирачо! Дайте друга чаша!
Че тази дъно няма. Може би,
налейте ми, налейте, че скърби,
сърцето ми. От него чак се плаша.
И тази нощ душата ми ще плаче.
Със сълзи може ли да се плати?
Недей, недей, свирачо спа и ти,
сънят на малка смърт е равнозначен...
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados