13 ago 2023, 12:43

И тишината изговорена 

  Poesía
339 9 7

Защото леко преживявам себе си,
пространството е с формата
на котва,
която с нищо не тежи на времето
и тежко против него не работи.


Защото от безкрая няма мърдане
и самотата не е скучновата -
дели ме с полуделите ми въглени,
когато съм случайно на земята.


Защото се познавам в непознатото,
а навика забравям до поискване...
и болката на рая е безплатна,
остава в нежност, раните не ближе.


Защото се побирам в тишината си
и там ми е човешко и уютно...
Говоря много, нищичко не казвам,
а думите се стряскат много пъти.

© Бела Тихомирова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Харесах.
  • Хубава и светла седмица ви желая с благодарност ! ❤️
  • Разкош, Бела!
    Чета те с удоволствие и наслада!
    💗💗💗
  • "Защото се познавам в непознатото,
    а навика забравям до поискване..."!!!
    Как точно го е казал Мисана: "Все повече навлизаш в стратосферата на поезията"! Подкрепям неговите думи и те чета с въхищение, което ме кара да ти се радвам искрено, Белла!💖
  • Все повече навлизаш в стратосферата на поезията, Бела.
    А това много ме радва!:


    "Защото от безкрая няма мърдане
    и самотата не е скучновата -
    дели ме с полуделите ми въглени,
    когато съм случайно на земята.


    Защото се познавам в непознатото,
    а навика забравям до поискване...
    и болката на рая е безплатна,
    остава в нежност, раните не ближе."
  • "... Говоря много, нищичко не казвам,
    а думите се стряскат много пъти..."
    Важно е да се намери човекът, умеещ да разчита тишината...
    Продължавам да се впечатлявам от стиховете ти, Бела. В най-хубавия смисъл! Поздравления!
  • Разпознах се, само, че не съм от бъбривите.
Propuestas
: ??:??