Иди си
Защо се връщаш?
Отдавна този праг
изтъркал е следите
от предишните ни дни.
И само спомен
окован във мрака ми напомня,
че някога със тебе тука сме били.
Опустял е този дом
без нашите въздишки.
Сега мълчи,
покрит с изсъхнали сълзи.
Навярно само малък белег
от любов останал е в ъглите.
И не очаква да се върнеш ти.
Самотно дишат
разпилени думите,
изказвани със обич.
Блестят в стъклата
нарисувани остатъци
от влюбените ни звезди.
И от тъга посърнал е виновно
дъждът без обич в нашите души.
От сенките, облечени във бяло.
Надигат се на пръсти
толкова несбъднати мечти.
Наранени са от думи, преболяни.
Погребали са безнадеждно
някогашните щастливи дни.
Сега мълчат бездушни и без вяра.
И те подканят да си идеш ти.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Таня Кирилова Todos los derechos reservados
