Брегът на морето и вълните се люшкаха
и сълза се отронваше от незнайно око,
и сълзата пропадаше странно към пясъка,
там, където те гушкам нежно сега!
А тъмата прозява се странно далечна,
сякаш времето спряло е тук и за нас,
сякаш залезът толкова хубав
днес е само за мене и тебе, любов!
И в тъмата полюшва се кораб далечен,
и платната извезани странно с коприна ни
ни обгръщат мен и тебе, любов!