10 jun 2007, 23:31

Игра на любов!

  Poesía
850 0 19
Ти ще определяш правилата-
хайде,ще играем на любов...
Нали в твоето и моето сърце тя се стаява-
искрена и чиста,красив копнеж за двама....

Ти ще казваш как да я играем,
но внимавай,сърцето си да не нараниш...
То,моето,две и двеста знае,
но не мисли,че няма да го заболи....

Но,хайде,защо бягаш?
Нали аз незнам какво е любов?
Защо така избягваш истината грозна-
не ме обичаш вече,край на играта на любов!!!





¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да,Вили,прав си!И за мен не е игра,а понякога се налага...
    много е объркано...
    Благодаря ти искрено за коментара!
  • Да! Игра на любов! Но едва ли Любовта е Игра! Поне за мен!
  • Това е много трудно,мила!
    Опитвам се така да е откакто сме се събрали,но....
    Той като ги определя става страшно,а познай аз като ги определям после какво ме прави...
    Благодаря ти много за коментара!
  • Понякога от любов горчи! Нали, когато сипем 4 лъжици захар в кафето - пак горчи. Затова - ти определяй правилата - ще знаеш колко захар да сложиш!
  • ОК! Край на играта!
    Започва истинската любов!
    Поздрави, миличка!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....