Една игра с твои правила,
отново любовта ме изигра.
Когато силно ме прегръщаше
и когато нежно ми говореше, след това
думите си в лед превръщаше
и любовта в ъгъла затръшваше.
Дявол с ангелско лице усмихва
ми се в нощта,
да счупи моите крила,
за да не мога да летя.
Когато силно ме целуваше
и тялото си с моето сливаше,
една надежда ми оставяше,
но на сутринта нея вече я нямаше.
Играх по твоите правила
и празна съм сега.
Заложих много, заложих всичко
и загубих за моя беда.
Празнуваш ти, щастлив си сега,
извади късмет с поредната влюбена жена.
Раздаваш красиви надежди
и палиш огньове от страст.
Дори сърцето ми да изгориш,
аз отново ще търся любовта.
© Сандрина Петрова Todos los derechos reservados