Играе моята дъщеря
Играе моята дъщеря
На дъщеря ми Мария
Тиха вечер. Навън се събират
стари баби и майки, бащи,
а край тях все звучат и не спират –
детска глъч, ревове и игри.
Тук присядам – до старите хора
(като тях май съм – млад-побелял),
а пък ти – пак играеш на воля,
сякаш в тебе светът се е сбрал...
Мълчалив отдалече те гледам,
мое мило, красиво дете –
как щастливо очите ти греят
и засмяно е твойто лице.
Ти играеш и надали знаеш
как трептиш, как пламтиш като стих,
как на слънце и пролет ухаеш,
как прегръща те вятърът тих...
От игрите с децата в квартала
преоткриваш тъй много неща,
че раздаваш им – тиха и бяла,
по парченце от свойта душа.
Красотата е в теб – оживява
и ме връща години назад –
там, където щастлив, до забрава,
и лудувах, и пях, и се смях.
А желаните дни приближават
мълчаливо, но с много любов,
неусетно и в теб да вселяват
на живота спонтанния зов.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Росен Гъдев Todos los derechos reservados
