14 oct 2014, 10:09

Илюзия

  Poesía
1.2K 0 4

Илюзия

Всичко е вече измислено.
Кухи думи и хора със скучни души.
Сигурно само сънуваме истински
и може би затова ни тежи.
Хвърляме старото, вземаме новото.
Харчим парите си вместо мечти.
Някъде сбъркахме...
Сигурно в начина,
да живеем с илюзии,
от които боли.
***

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Камена Григорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Жанет, благодаря за отзива и вниманието! Желая хубав ден!
    Мисана, впечатлена съм от оценката и благодаря!
    Ани, много мило ми стана! Благодаря!
  • Винаги ми е харесвало, когато някой се изразява, кратко, точно, въздействащо в стиховете си!
    Ти го умееш!
  • Много точна диагноза на болестта, обхванала душите ни, безупречно изразена в поетична форма. Поздравление за този толкова хубав и лаконичен стих, Камена!
  • Мда... може би.
    Много ми хареса!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...