31 oct 2020, 20:31  

In memoriam

  Poesía
717 13 9

(на светлата памет на леля ми /Майка/,

която почина на 30.10.2020 в Париж от Ковид 19)

 

 

Отиде си. Отиде си внезапно.
Защо не ме предупреди поне,
файтонът да приготвя еднократно,
пред двора със запрегнати коне.

Небесни вихрогони да ни возят
в последния, трагичния ти път.
Преминахме през толкова неволи,
но вече няма да те осезавам в плът.

Най-скъпа Майка - ти изгуби всичко.
Прости се с родната си дъщеря.
Погреба чедото си свидно и едничко.
Сираче беше, но до днес горя

свещичката ти дадена от Господ.
До този черен петък с дъх на смърт.
Сега в отвъдното ще те докосвам
с менталност хладна, без да съм добър.

И моля се да бъде благосклонна
променливата памет занапред.
Да те извайва винаги чрез спомен,
като нестихващ и неземен силует!

 

 

  
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тук се мълчи... Поклон!
  • Много силно и въздействащо Младене!
    Мир на душата й!
  • Прекрасно, пълно с любов и скръб!...
    Прегръщам те, Младене! Мир на душата ѝ!
  • Благодаря ви с дълбок поклон, колеги по перо, приятели! За мен вашата подкрепа на точно това стихотворение означава много. Вашите топли коментари: Мария Панайотова, Латинка, Елка, Силвия, Севделин, Джени, ме трогнаха до сълзи. Благодаря също на тези от вас, поставили стиха в Любими. Благодаря и на Антоан, Данида и Дочка Георгиева, че поставиха стиха в Любими /Антоан, при наложеното ти наказание, това е голям жест в моите очи/. Искам да споделя, че леля ми Мариана беше истинска светица. Тя остава сираче още на двегодишна възраст. Нейната дъщеря загуби вследствие на груба лекарска грешка слуха си на 5 години. Нейната внучка се роди на 6-я месец с тежък аутизъм и не проговори въобще. Не съм чул леля ми нито веднъж да роптае срещу жестоката съдба. Тя изпълняваше добросъвестно всички свои задължения на майка и баба, дори когато се разболя от много коварен рак. Всички нейни роднини я наричахме Майка, защото тя беше като майка на всички ни и пример за нас.
  • Поклон пред една красива душа, която е вече в по-добрия свят и пред тази Моцарт-подобна траурна Меса! Чух тъжната мелодия - прекрасно композирана! Приеми съболезнованията ми, Младен - а също и такива от приятеля ти Антоан... Обичаме те!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...