30 may 2014, 12:07

Интерес

Poesía » Civil

448 0 1

От нас усмивката избяга,
изгубихме и свойта чест,
щом често днес ни се налага
да гоним своя интерес!

И със еснафската прокоба
на нещо все се инатим,
а храним Злото си до гроба,
и все до нашите пети...

И скарани със правилата,
ний често срещаме беди,
натрити с пепел по главата...
Нас Кара Станчо ни следи!

О, спи ни Съвестта заспала...
И няма кой да я свести!?
Без Съвестта ни и Морала
минават златните ни дни!
30.12.2014 г. София

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

selene727 (Северина Даниелова)

прекрасно е, само бех заменила „заспала“ с нещо като замряла, че стават много „спящи“ там

2014-05-30T20:15:16+03:00

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0