28 mar 2007, 10:53

Искам да изчезнеш

  Poesía
725 1 4

Всичко е толкова лесно,
мислиш си: като детска игра.
Но играеш си всеки ден, общо взето,
с една наранена жена.
Не ти ли стигнаха всичките сълзи?
Не ти ли стигнаха безбройните молби?
Кякво очакваш? Да полудея?
И да казват за мен: тя го следи!
Вече всичко възможно опитах
и на Дявола се продадох аз.
Но ти си студен и безучастен
и не изпитваш никаква страст.
Как искам да направя това:
да изрежа езика от теб.
За да не може лъжливи думи да казваш
и да нараниш с тях друг човек.
И сърцето ти искам да отнема,
за да го стъпча в прахта.
Но знам, че то не съществува
и дупка зее там сега.
Ръцете ти искам да отрежа,
за да не милваш чужди коси.
Горката! Само ако знае,
че и нея много скоро ще я заболи.
И очите искам да ги махна,
за да изтрия тяхната красота.
Колко жени от тях са се лъгали
и са ти давали любовта.
Устните ти желая да премахна,
за да забравя тяхната топлота.
Искам да помогна и на други жени
да не се подлъжат така.
Целият искам да изчезнеш,
сякаш си неосъщественият ми блян.
Но ти си тук и аз те усещам
и отново не мога да те оставя сам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....