Когато те видя,
започвам да крещя,
искам да се скрия...
далеч... може би в снега.
Не мога да те трая,
не искам да те зная.
Може и да съм те обичала
и тези думи да съм изричала,
но някъде дълбоко в мен,
аз знаех за този ден.
Hе искам да ми говориш,
та ти винаги спориш,
винаги ме изолираш.
Омръзна ми да ме игнорираш.
Когато те видя,
искам да изчезнеш,
в ада да влезнеш
и там да живееш,
никога да не се смееш!
С мен се държеше добре,
сега, като ме видиш, можеш да ме поздравяваш, поне!
Когато те видя
искам да крещя,
ти никога в мен не се влюби,
но въпреки това за удоволствие  ме погуби.
Дали това, което изпитвам към теб е омраза,
хората са прави - тя е като зараза.
Прихванеш ли я, дълго в теб стои,
не можеш  с любов да я премахнеш дори.
Когато те видя, искам да крещя,
ти ме нарани.
Нима не  помниш  колко хубаво беше преди.
Преди да ме нараниш,
преди всико да развалиш.
Говорехме си до късно вечерта,
сега не ме търсиш дори и през деня.
Говориш на хората за мен различни лоши неща,
като те видя и от гняв ми закипява кръвта.
Какво ти направих!
Какво сторих!
Толкова много те молих
да не ме оставяш,
никога да не ме забравяш,
но ти точно това  направи,
сама ме остави!
Дори и името ми кратко забрави!
Когато те видя, искам да крещя,
искам така да направя,
че да те забравя...
Когато те видя, искам да крещя...