8 nov 2017, 9:04

Искам прегръдка

  Poesía
4.3K 27 95

Събуждам се изтръпнал,

жадуващ за прегръдка.

Навън, Светът настръхнал

пие кръв на едри глътки.

Тук, вместо барабани, чува се картеч!

Там, вместо там-тами - неясна, груба реч!

Слънцето се крие в облаци от дим,

а аз се чудя: кому съм необходим?

Има ли друг, измръзнал в самота?

Има ли друг със жива душа?

Има ли други, със нежни уши?

Има ли място, което да не ни души?

Разтварям ръце! Сърцето ми бие!

Готов съм Доброто в него да скрия!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...