15 jul 2008, 9:39

Искам Теб

  Poesía
1.4K 0 0
Искам да те забравя, от вълнения
и чувства страстни да се изключа.
Да прогоня сънища за теб, видения,
сърцето си в ледена кутия да заключа!

Очи дъждовни по стена препускат,
като хипноза от движения ритмични
на часовника стрелките не изпускат.
Очите!? Как искам да са безразлични!

Ръце несигурни ключа намират.
Гласове!? На улицата те не спират!
Тишина, очакване, позната стая...
А ти с Него си...! Това го зная...!

Забравям всичко, с мен е тъмнината.
Единствено реална е цигарата в ръката!
Звукът  на течност, изливаща се в чаша.
Само моя болката ли е или е наша...?

Спокойствие изпитвам, да мисля спирам.
Как да го направя? Отговори не намирам!
Настъпва утрото и имам опасение,
че само Ти си моето единствено решение!!!

14.07.2008
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...