"Истински"
сонет
О, как се радвам, че те имам!
При тебе винаги ще спра.
Дори да е жестока зима,
цветя за теб ще набера!
Смирен до тебе ще застана,
да ближа всяка своя рана!
Така съм правил и от млад.!
Обичам теб и този свят!
За мен си моята "осанна"!
И чувствата красиви в нас.
Целувам ти ръцете аз.
Сърцето ми при теб остана!
Денят ми с тебе зазори...
Не си ми само хоби ти!
07.07.2010г. Драгойново
© Христо Славов Todos los derechos reservados