13 abr 2019, 10:21

Историята на едно Куче

  Poesía » Otra
423 0 0

Аз – Хачико, ще остана и ще чакам този ден,
в който моя мил стопанин ще остави знак за мен.
Много хора ме докосват и не виждат мъка в гръб,
той, животът, ръб е остър, но понякога и тъп.

В глъб съм куче от пътеки на изстрадали съдби,
в скръб научих се, човеко, че безкрайно ни боли.
В дни вали порой от бреме и очите се топят –
боси в коженото време, люде в огъня вървят.

Те строят града огромен, аз на гарата мълча,
гладен, жаден и бездомен – бледо късче самота.
Вия, плача и хортувам. Малък Сечко праща студ.
Крия, крача и редувам мила ласка с удар лют.

Този свят е поза слаба, уловена в обектив…
Няма смисъл да поставяш тук поредния статив.
То се знае – ще замина към небесната черта…
Там дано е от коприна всеки път към вечността…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...