Избягах от теб

ivaplamenova (Ива)
17 30

1 jul 2013, 17:48

Poesía » Civil

1684 2 2

"Българийо, за тебе те умряха",

а ти прогонваш днес децата им,

ще дойде ден да отговаряш

за делата си -

в падението на техния загубен рай!

Намразих те, Родино свидна,

със силата на майка и любима.

Замина далече от тебе

това, за което живях.

Разделяш ни толкова пъти,

скъси се животът ми с тях.

Във гърлото, буца от мъка,

в стомаха разяжда ме тя,

не дишам, не спя, не живея,

от болка скъсявам деня.

Обичаш ли толкова силно,

да знаеш, че няма да спреш,

във утрото пак да умираш

от жажда, в загубен копнеж.

Разделяш ни, майко Родино,

виновна пред мене стоиш,

изплаках си всичките сълзи

за години напред

така, както ти ме ограби,

не би постъпил никой крадец.

Платих ти прескъпо затуй че,

семейство създадох край теб -

гнездото на две е, тъй знай, че

отлитам без спомен от теб.

Аз няма да раждам децата,

които да нямат бащи

до себе си сутрин, когато отварят очи.

Аз тръгвам и няма назад да се върна,

а някога клех се във теб,

предаде ме толкова пъти,

захвърлих мечтите си в теб.

Тръгвам без нищо да взема,

останах самотен човек.

Намразих те, свидна Родино,

със ярост на малко дете.

Оставям ти - мама и татко,

да жалят след мен.

На тях сега ще си длъжна -

аз избягах от теб!

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

bojenski (Иван Иванов)

2020-04-15T06:57:46+03:00

Това чувство съм го преживял и разбирам опустошителните последствия. Омразата и безверието също дават сила, но мъката си остава. Вече се прибрах в Родината, вече мама и татко ги няма, но съм щастлив, че децата и внуците ми не избягаха от България! Това, което прозира в тази изповед е съвестта, тя живее в сърцето и мислите на всеки. Поздравления!
Петър1 (Петър Димитров)

2018-10-15T15:16:14+03:00

Малко хора от раздаващите морални съвети тук а и - навсякъде в България знаят точно за какво говориш!
Аз и преди съм казвал - по-лесно е да вирнеш дупе и забучиш глава в пясъка. И да се преструваш, че адът навън не съществува. И да сочиш с пръст тези, които пикаят срещу вятъра...
Няма да те поздравя за това стихотворение, Ива, то не за поздрави е писано, една душа, която кърви, откъсната не по своя воля от своята Майка не иска похвали...