Изгаряш ме отново
Изгаряш ме отново във съня ми
ефирна, нежна, тиха, бездиханна,
като магия ти сърцето ми плени
и го разби на хиляди парчета.
Усетих аурата ти отново на разсъмване
със бял сатен по пищната ти гръд
косата ти, като от слънцето огряна е
красива си – гледам те в захлас за сетен път.
А твоята магия е нереална и дива,
с която ще танцувам танца в дъжда
само ти ме караш да се чувствам желан и обичан
само ти ме караш да обичам всичко в света.
Изгаряш ме само с мисълта за теб
бил съм в кома, знам какво е вселена,
ще вървим ръка за ръка през звездите,
и млечния път ще стане наша звездна пътека.
Искам с устни всяка част от тялото ти да открия,
само ти караш мислите ми да препускат към теб,
само ти ме караш да се чувствам най-желан и обичан,
само ти си причината да бие сърцето във мен.
Обичам те, мила, и никога не се съмнявай в това,
опитах се да те намразя, а те обиквах отново,
студена си, зная го, но ти си ми съблазънта
без която, не знам дали ще мога дишам и живея.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Калоян Тодоров Todos los derechos reservados
