10 may 2006, 22:58

Изгубен миг

  Poesía
1.1K 0 0
“Какво е любовта?”- се чуди всеки и дава своето определение.
Но истината е в това, че няма точно обяснение!
Стоя си тук с притихнало сърце и изливам чувствата си в стих.
А ти си там някъде далеч и на друга пишеш sms-и в този миг.
Защо не съм аз до теб?Защо не галиш моите коси?
На нея ти даряваш тази тръпка,но оставаш в моите мечти.
Мразя те, защото те обичам, няма логика нали?
Но нямя смисъл от логични обяснения, когато с поглед ти ми каза:”Забрави!”
Кажи ми някога да си обичал, да си бил в плен на любовта?
Да си прекарвал часове и дни в мисли къде е краят на тази самота?
Искаше ме-станах твоя!Това ли беше всичко ми кажи?
Загуби ли им вече броя на тези заблудени, влюбени в теб души?
Това ли искаше-да те обичам?Поздравявам те, успя!
Но няма аз след теб да тичам, не след теб, а след една лъжа!
Е, вече знам какво е любовта! Идва с тръпката от допира горещ,с целувката, която тлее с пламъка на ароматна свещ.
Любовта-това е единственият лек срещу смъртта, на страданието сродната душа.
За тази болка лекарство няма, но може би ще ми олекне,
Ако те накарам да жадуваш моето сърце.
От любов към мен викът ти да отекне.
Идва твоят ред да те боли, сега аз ще бъда безразлична.
Боли ме за изминалите дни, че се изгубих в приказка така нехармонична.
“Но най-страшното не е това!”-мисля си и гледам как часовникът се смее.
Защото може би пропуснала съм най-щастливият си час,
Когато някой ме е чакал, а аз съм чакала любов към мен
В тебе да изгрее!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...