10 may 2006, 22:58

Изгубен миг 

  Poesía
894 0 0
“Какво е любовта?”- се чуди всеки и дава своето определение.
Но истината е в това, че няма точно обяснение!
Стоя си тук с притихнало сърце и изливам чувствата си в стих.
А ти си там някъде далеч и на друга пишеш sms-и в този миг.
Защо не съм аз до теб?Защо не галиш моите коси?
На нея ти даряваш тази тръпка,но оставаш в моите мечти.
Мразя те, защото те обичам, няма логика нали?
Но нямя смисъл от логични обяснения, когато с поглед ти ми каза:”Забрави!”
Кажи ми някога да си обичал, да си бил в плен на любовта?
Да си прекарвал часове и дни в мисли къде е краят на тази самота?
Искаше ме-станах твоя!Това ли беше всичко ми кажи?
Загуби ли им вече броя на тези заблудени, влюбени в теб души?
Това ли искаше-да те обичам?Поздравявам те, успя!
Но няма аз след теб да тичам, не след теб, а след една лъжа!
Е, вече знам какво е любовта! Идва с тръпката от допира горещ,с целувката, която тлее с пламъка на ароматна свещ.
Любовта-това е единственият лек срещу смъртта, на страданието сродната душа.
За тази болка лекарство няма, но може би ще ми олекне,
Ако те накарам да жадуваш моето сърце.
От любов към мен викът ти да отекне.
Идва твоят ред да те боли, сега аз ще бъда безразлична.
Боли ме за изминалите дни, че се изгубих в приказка така нехармонична.
“Но най-страшното не е това!”-мисля си и гледам как часовникът се смее.
Защото може би пропуснала съм най-щастливият си час,
Когато някой ме е чакал, а аз съм чакала любов към мен
В тебе да изгрее!

© Ава Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??