f4e (Даниела Джамбазова)
5 6
13 jul 2006, 21:48

Измамено сърце 

  Poesía
1009 0 2
Ти знаеше, че любовта ми бе силна,
ти знаеше, че аз по теб горях,
но когато си замина,
от любов по теб едва не умрях.
Можеше да си с мен, да ме обичаш,
но твоя инат надви,
можеше в любов да ми се вричаш,
но това не стана, не стана, нали?
Можеше да ми кажеш: "Остави ме на мира",
но ти ме остави така,
да беше ми казал: "Обичам те мила",
но ти не каза и това.
А тръгна на следващия ден при нея.
Остави ме да страдам така сама,
сама в безлюдната тъма.
Но аз не страдам, разбери,
ти сам сърцето си разби.
Какво намери в нея, ми кажи?
Нещо, което не потърси в мен може би?
Явно ме иксаше за развлечение,
но това не ти е детско увлечение.
Любовта ми я прие като детска игра,
игра, която за теб бе без правила.
Тази любов не ще угасне,
както и раната в сърцето не ще зарасне!

© Даниела Джамбазова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??