Виждам, че си мечтател
и романтичен.
Разглеждам те щателно –
неприлично.
Казват, че на теория
си измислен.
(В кърпените истории
няма истина.)
Или има, но малко –
два-три мига.
(Там, където писалката
е била несигурна.)
Щом поискам да литна,
ми разплиташ небето.
Щом изпаднат звездите му,
ги събираш във шепи.
Украсяваш с тях моята
ужасяваща мнителност.
И изправяш завоите
на Светата Действителност.
А преди да ти кажа,
че ме разглезваш,
избледнява миража.
И ти изчезваш.
© Елена Биларева Todos los derechos reservados