Видях те с нея и светът се преобърна...
Погледна ме плахо и после се обърна!
Нямах сили да дишам дори,
а очите ти ми казваха "Прости"!
Продължих напред сякаш насън,
погледнах те за последно и излязох навън...
А ти я прегърна изпълнен с любов,
вървяхте двама към света суров...
Сълзите потекоха сами,
в мъгла превърнаха се всички мечти.
Не знаех какво да направя... продължих да вървя,
а в мене сърцето кротко прокървя.
Знаех, че я искаш,
знаех това...
Но вярвах сляпо в теб и в честността!
© Ваня Todos los derechos reservados