Изповед

Отивам си. От теб, от нас, от всичко...
Захвърлям миналото в пропастта.
Лъгах те достатъчно, че те обичам.
Време  вече ми е аз да си вървя.
Тръгвам си. Не мога да остана.
Връщам ти лъжливите, напудрени слова.
Няма в мен обида, няма рани.
Няма даже спомен за това.
Ти живееш себе си в забрана,
а за мен забраните са някакво клише.
Няма да създавам драми.
Мисля, че така е най-добре.
И не се надявам да се случи
чудо или да се промениш.
Просто нашето не се получи.
Време е и ти да си вървиш.
Не се надявам също, че след време
ще оцениш, което беше някога.
Време ни е с теб да спреме
да живеем вплетени лъжа.