gera (Гера Гера)
25 134
22 nov 2007, 11:42

Изповед 

  Poesía
750 0 6
 

ИЗПОВЕД

Да бях отказала, да бях!

Не би сега му било толкоз тежко.

Не трябваше да встъпвам в грях.

Сега го смачках, а не е човешко.

 

Не му вървяло на жени.

Не случил на жена и майка.

И самотата му тежи.

Сега с приятел Алкохол се вайка.

 

Защо показах му, защо,

че съм добра и домакиня?

Със „своята" ударил на дърво,

а мен помислил за светиня.

 

Децата заедно играят

и той е с мене нов човек.

Горките, те са малки и не знаят,

че мене с „бившия" ме свързва четвърт век.

 

Той, бившият, си беше задник,

но то, мъжете са така.

За него с мен си беше малък празник.

Да го търпи родена е една.

 

И двамата ме искат.

Казват: "Спри! Върни се! С мен ела!"

Да бъдат баджанаци се натискат.

А аз напук не мога да си избера.

 

При познато зло се връщам.

Оставям новото от мъка да гори.

Отивам си, не се обръщам.

Обичам го, но таз любов ще го изпепели.

 

„Прости ми! Казах ти, не бива,

но ти не ми повярва, настоя.

Опитахме, но аз съм леко дива.

Да ме запазиш не можа."

 

На моето дете е той бащата.

За него била съм последна и една.

Повярвах му, че променили се нещата.

След месец може да се уверя.

 

Как искам да ти кажа да почакаш,

да ме обичаш, даже да греша!

Ако не тръгне с него и ако ме „сакаш"

при тебе да се върна, да съм твоята една!

 

Но да те моля за това, е нечовешко.

Да съм щастлива само пожела.

Дори да правя нова грешка,

съдбата да опитам с него пак си настоя!

 

© Гера Гера Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??