8 abr 2007, 15:48

Изповед.....

  Poesía
1.2K 0 0

Приказка стара зная една,

разказва се в нея за млада жена,

за чувства и страсти, за тъга една

и за нейната объркана съдба.

 

Тя обвита била в самота

и страдала много, много лета,

но при нея дошла любовта

и пленила измъчената й душа.

 

И в прекрасна, лунна нощ

появил се там, тогава,

мъж, на нея отреден,

сякаш от мечтите сътворен.

 

Във мига, във който го съзряла,

тя веднага осъзнала -

този мъж й е изпратен

като дар, тъй благодатен.

 

Чувствата, които я обзели,

изплашили я в дън душа,

но тя подтиснала ги цели

и разума решила да послуша.

 

Ала, когато влюбено сърцето е,

то с разума не се съветва,

а чувството по-силно е от всякога

и потушава всяко тук съмнение.

 

Но прокоба зла надвиснала над нея,

по-лоша дори и от смъртта

и като вещица коварна

й отнела любовтта.

 

Приказкатау засега, без край е

и това си е беда,

защото младата жена

потънала е в мрачна долина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Юлияна Русинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....