1 nov 2006, 12:46

Изповед

  Poesía
806 0 2
Дълбоко във сърцето си таях
но сега пред теб ще споделя
че аз изпитвам малко страх
не искам с никой аз да те деля

Във езерото черно на твоите очи
искам аз любовта да срещам
във сърцето твое аз дали
имам място все се оглеждам

Затуй кажи ми мила по-добре
че и ти изпитваш тез неща
че ще те взема в своите ръце
за де не прегърна аз смъртта

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николай Беков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мерси за поздравите и на двете. Колкото до несъвместимостта на последния ред - знам че е така, но просто така го чувствах. Моля да ме извините, но все пак, аз не претендирам за професионализъм - дори напротив. Аз пиша нещата, както ги чувствам, което доста често противоречи със самата стихотворна форма. Радвам се все пак, че ви е харесало. И благодаря за критиката. Поздрави и на вас
  • Хубаво е.

    Поздрав и усмивка.

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...