13 jul 2007, 22:58

Изповедта на един коминочистач

  Poesía
982 0 12
Познахте ли коминочистача във мене?
Живея по градските покриви,
живея току под небето,
живея с мечти и със пориви.

Обичам волните птици и слънцето.
Комините са мойта специалност.
Чистя ги, за да пушат
свободно. Да внасят уют у душата.

Вашето щастие на мен се крепи.
С изцапани черни одежди,
от сажди и пушек пропити,
ме докосвате вие с надежда.

А щастие аз не дарявам,
любов да ви води и нека
с моята помощ и вяра
сами да откривате свойта пътека.


13 юли 2007 (петък)
Събор на Св. архангел Гавриил
Евгения Маринчева

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Маринчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И все пак това е човека,който дарява своята помощ и вяра на хората(безусловно)!!!Нека тези хора са повече!
  • ДА, може би е по-добре *във*. Благодаря ти, Петър!
  • Хубаво стихотворение. Само малко дразни "у душата". По-добре ми звучи във душата.
  • Благодаря ти, Теди, че го откри!!! (посланието) )) Откривател си ти!
    ))
  • Ех, къде е този коминочистач!?
    Но всеки сам открива своята пътека.
    Поздрави за посланието!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...