19 sept 2007, 8:25

Изсечена 

  Poesía
843 0 16

Изсечена с нетрепваща ръка
и раждаща се в болката на изгрева,
онази птица с каменни крила,
замлъкнала в началото на припева,
забила във предсмъртие и страх
седефените нокти във скалите
изкупва тук  ужасния си грях,
че искала да стигне до звездите.
А днес ще я целунат ветровете
по вирнатата,  молеща глава...
До нея ще разцъфне скално цвете,
ще я окъпе златната роса....
И песента й дивна, недопята,
ще диша мъчно в нейното сърце,
защото то е сечено от камък,
но в него е и цялото небе! 

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??