21 mar 2007, 21:45

Жадувам свобода

  Poesía
902 0 2

       Жадувам свобода

Как искам с думи да рисувам,
да мога да говоря със очи
и само със душата си да плувам
в прозрачни синкави води...
И със вълните да се слея!
Как искам да съм само глас
и скритата си болка да изпея!
Как искам да летя -
без образ и без сянка своя -
жадувам свобода...

Във мислите си с вятъра играя,
сънувам есенния дъжд;
за блясъка в небето си мечтая
и чувствам слънцето без плът...
Не искам друго да усещам,
не искам празни сетива,
сърцето ми е пълно с обич,
светът ми - с нежна светлина.
Не искам лик, усмивка, тяло -
жадувам само свобода...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Леонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • 6 от мен!
  • "сърцето ми е пълно с обич,
    светът ми - с нежна светлина.
    Не искам лик, усмивка, тяло -
    жадувам само свобода..."
    Толкова жизненост лъха от твоя стих!Пожелавам ти сбъдната свобода !

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...