Жаждата за теб ми носи силна болка,
със капчици не ще я утоля,
искам цялата любов да пия,
за да не пресъхва страстният ми блян!
Миг на жажда изглежда цяла вечност,
преглъщайки сухост се моля за теб,
утоли стремежа на копнеж ненаситен,
наливай обич, наливай, не пести!
Пиянство ли е жаждата ми истерична?
Търпение ми липсва, сипвай пак,
пия те и още ожаднявам,
как страшно би било, ако е глад!
Глътка нежност, след необуздана емоция,
влюбена ярост езика гори,
отпивам по малко от лютата течност,
да имам по-дълго от тоз елексир.
Замайване с обич, без трезви решения,
за бурната жажда не търся и лек.
Единствено с теб утоление сещам,
недей да ме мъчиш, сипвай ми пак!!!
© Misteria Vechna Todos los derechos reservados