Жар
протягал ли си нявга ръка...
напред - към порива на вятъра...
напред - към мекотата на неговата душа..
И чувствал ли си нежността на допира
със чистото му вселюбящо сърце...
И чувствал ли си вечността на порива
при допира между момиче и момче...
Навярно любил си се нявга страстно
със устни по-червени и от жар..
Навярно чувствал си нявга и допира
на създанието - така всеотдайно влюбено в теб...
Но кажи ми любил ли си се нявга
не със тяло, а със душа - за мига...
тоз миг продължаващ тъй вечно...
тоз миг по-сластен и от нощта...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Атанас Баротов Todos los derechos reservados
