29 nov 2014, 20:35

Желание през ноември

Poesía

556 0 1

Шарени черги ноември тъче
и постила килими, пътеки...
За да е топло под детски нозе,
за да се стъпва по-меко.

Вятър, разголил и сетен клонак,
някак безцелно вече се скита.
Няма обаче да седне, все пак -
вкъщи за него никой не пита.

Бърза замислено късия ден.
Вечерта на колене се моли.
Как ми се иска ноември за мен
късче светло небе да оголи!

Д.Т.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0