27 mar 2007, 12:16

Жертвоприношение

  Poesía
850 0 0
Кристална чаша, вино горчиво,
звън на празнични камбани...
И стая - пространство мълчаливо
с витаещи болки - неразбрани!

Самота, а до самотата нож...
със стоманени отблясъци намига.
Какпка кръв, израз лош
и гостенката смърт пристига.

Треперещи ръце, мокро лице,
прозорец, маса, стол... врата!
Разбито на парчета сърце
и отпусната безжизнено глава...

Дихание леко, трепет, самота...
колебание, едва доловимо.
Заключета отвътре врата
и отчаяние, с нищо несравнимо!

Сълза, поглед празен...
жест, ненужно смел...!
Заради мъж, силно мразен
носещ светлото име - Даниел!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Златина Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...