2 ago 2006, 9:39

Живот 

  Poesía
1051 0 3
Свистят спирачки резки, а после - рев моторен,
трамваен звън, прелитат самолети,
и пласт от дим над нас... Живот затворен,
живот жесток, живот на хора клети.
И ето - болен, разтреперан,
полу без слух, и с бял дроб - черен,
изнервен и хронично блед,
върви, пази за лекар ред!

© Веселин Ангелов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хубав реален стих - да!
    Но жалък живот - не!Ако беше толкова жалък , нямаше да пази за лекар ред
    Живот е и това,но всъщност самият живот е изпълнен и с много красота и емоция!
    Поздравления Бусински!
    Можеше да добавиш и малко от другата и част
  • Да, така е - безспорните истини на жалък живот!
  • Динамично и вярно!Поздравления!!!
Propuestas
: ??:??