2 ago 2006, 9:39

Живот

  Poesía
1.3K 0 3
Свистят спирачки резки, а после - рев моторен,
трамваен звън, прелитат самолети,
и пласт от дим над нас... Живот затворен,
живот жесток, живот на хора клети.
И ето - болен, разтреперан,
полу без слух, и с бял дроб - черен,
изнервен и хронично блед,
върви, пази за лекар ред!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселин Ангелов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубав реален стих - да!
    Но жалък живот - не!Ако беше толкова жалък , нямаше да пази за лекар ред
    Живот е и това,но всъщност самият живот е изпълнен и с много красота и емоция!
    Поздравления Бусински!
    Можеше да добавиш и малко от другата и част
  • Да, така е - безспорните истини на жалък живот!
  • Динамично и вярно!Поздравления!!!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...